поизвия

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	по-из-вия	по-из-ви-ем
2 лице	по-из-ви-еш	по-из-ви-е-те
3 лице	по-из-вие	по-из-ви-ят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	по-из-вих	по-из-вих-ме
2 лице	по-из-ви	по-из-вих-те
3 лице	по-из-ви	по-из-ви-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	по-из-ви-ех	по-из-ви-ех-ме
2 лице	по-из-ви-е-ше	по-из-ви-ех-те
3 лице	по-из-ви-е-ше	по-из-ви-е-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	поизвил съм	поизвила съм	поизвило съм	поизвили сме
2 лице	поизвил си	поизвила си	поизвило си	поизвили сте
3 лице	поизвил е	поизвила е	поизвило е	поизвили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях поизвил	бях поизвила	бях поизвило	бяхме поизвили
2 лице	беше поизвил	беше поизвила	беше поизвило	бяхте поизвили
3 лице	беше поизвил	беше поизвила	беше поизвило	бяха поизвили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще поизвия	ще поизвием
2 лице	ще поизвиеш	ще поизвиете
3 лице	ще поизвие	ще поизвият

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм поизвил	ще съм поизвила	ще съм поизвило	ще сме поизвили
2 лице	ще си поизвил	ще си поизвила	ще си поизвило	ще сте поизвили
3 лице	ще е поизвил	ще е поизвила	ще е поизвило	ще са поизвили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да поизвия	щяхме да поизвием
2 лице	щеше да поизвиеш	щяхте да поизвиете
3 лице	щеше да поизвие	щяха да поизвият

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм поизвил	щях да съм поизвила	щях да съм поизвило	щяхме да сме поизвили
2 лице	щеше да си поизвил	щеше да си поизвила	щеше да си поизвило	щяхте да сте поизвили
3 лице	щеше да е поизвил	щеше да е поизвила	щеше да е поизвило	щяха да са поизвили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	поизвиел съм	поизвиела съм	поизвиело съм	поизвиели сме
2 лице	поизвиел си	поизвиела си	поизвиело си	поизвиели сте
3 лице	по-из-ви-ел поизвиел е	по-из-ви-е-ла поизвиела е	по-из-ви-е-ло поизвиело е	по-из-ви-е-ли поизвиели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	поизвил съм	поизвила съм	поизвило съм	поизвили сме
2 лице	поизвил си	поизвила си	поизвило си	поизвили сте
3 лице	по-из-вил поизвил е	по-из-ви-ла поизвила е	по-из-ви-ло поизвило е	по-из-ви-ли поизвили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм поизвил	била съм поизвила	било съм поизвило	били сме поизвили
2 лице	бил си поизвил	била си поизвила	било си поизвило	били сте поизвили
3 лице	бил поизвил бил е поизвил	била поизвила била е поизвила	било поизвило било е поизвило	били поизвили били са поизвили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да поизвия	щяла съм да поизвия	щяло съм да поизвия	щели сме да поизвием
2 лице	щял си да поизвиеш	щяла си да поизвиеш	щяло си да поизвиеш	щели сте да поизвиете
3 лице	щял да поизвие щял е да поизвие	щяла да поизвие щяла е да поизвие	щяло да поизвие щяло е да поизвие	щели да поизвият щели са да поизвият

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм поизвил	щяла съм да съм поизвила	щяло съм да съм поизвило	щели сме да сме поизвили
2 лице	щял си да си поизвил	щяла си да си поизвила	щяло си да си поизвило	щели сте да сте поизвили
3 лице	щял да е поизвил щял е да е поизвил	щяла да е поизвила щяла е да е поизвила	щяло да е поизвило щяло е да е поизвило	щели да са поизвили щели са да са поизвили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих поизвил	бих поизвила	бих поизвило	бихме поизвили
2 лице	би поизвил	би поизвила	би поизвило	бихте поизвили
3 лице	би поизвил	би поизвила	би поизвило	биха поизвили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
по-из-вий	по-из-вий-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		по-из-вит
		непълен член	по-из-ви-тия
		пълен член	по-из-ви-ти-ят
	женски род		по-из-ви-та
		членувано	по-из-ви-та-та
	среден род		по-из-ви-то
		членувано	по-из-ви-то-то
множествено число			по-из-ви-ти
		членувано	по-из-ви-ти-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		по-из-вил
		непълен член	по-из-ви-лия
		пълен член	по-из-ви-ли-ят
	женски род		по-из-ви-ла
		членувано	по-из-ви-ла-та
	среден род		по-из-ви-ло
		членувано	по-из-ви-ло-то
множествено число			по-из-ви-ли
		членувано	по-из-ви-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	по-из-ви-ел
	женски род	по-из-ви-е-ла
	среден род	по-из-ви-е-ло
множествено число		по-из-ви-е-ли