поизвия

Речник на българския език

поизвия преходен глагол от свършен вид (тип 163tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • поизвиъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-из-вия по-из-ви-ем
2 лице по-из-ви-еш по-из-ви-е-те
3 лице по-из-вие по-из-ви-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-из-вих по-из-вих-ме
2 лице по-из-ви по-из-вих-те
3 лице по-из-ви по-из-ви-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-из-ви-ех по-из-ви-ех-ме
2 лице по-из-ви-е-ше по-из-ви-ех-те
3 лице по-из-ви-е-ше по-из-ви-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизвил съм поизвила съм поизвило съм поизвили сме
2 лице поизвил си поизвила си поизвило си поизвили сте
3 лице поизвил е поизвила е поизвило е поизвили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизвил бях поизвила бях поизвило бяхме поизвили
2 лице беше поизвил беше поизвила беше поизвило бяхте поизвили
3 лице беше поизвил беше поизвила беше поизвило бяха поизвили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поизвия ще поизвием
2 лице ще поизвиеш ще поизвиете
3 лице ще поизвие ще поизвият
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизвил ще съм поизвила ще съм поизвило ще сме поизвили
2 лице ще си поизвил ще си поизвила ще си поизвило ще сте поизвили
3 лице ще е поизвил ще е поизвила ще е поизвило ще са поизвили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поизвия щяхме да поизвием
2 лице щеше да поизвиеш щяхте да поизвиете
3 лице щеше да поизвие щяха да поизвият
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизвил щях да съм поизвила щях да съм поизвило щяхме да сме поизвили
2 лице щеше да си поизвил щеше да си поизвила щеше да си поизвило щяхте да сте поизвили
3 лице щеше да е поизвил щеше да е поизвила щеше да е поизвило щяха да са поизвили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизвиел съм поизвиела съм поизвиело съм поизвиели сме
2 лице поизвиел си поизвиела си поизвиело си поизвиели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизвил съм поизвила съм поизвило съм поизвили сме
2 лице поизвил си поизвила си поизвило си поизвили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизвил била съм поизвила било съм поизвило били сме поизвили
2 лице бил си поизвил била си поизвила било си поизвило били сте поизвили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизвия щяла съм да поизвия щяло съм да поизвия щели сме да поизвием
2 лице щял си да поизвиеш щяла си да поизвиеш щяло си да поизвиеш щели сте да поизвиете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизвил щяла съм да съм поизвила щяло съм да съм поизвило щели сме да сме поизвили
2 лице щял си да си поизвил щяла си да си поизвила щяло си да си поизвило щели сте да сте поизвили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизвил бих поизвила бих поизвило бихме поизвили
2 лице би поизвил би поизвила би поизвило бихте поизвили
3 лице би поизвил би поизвила би поизвило биха поизвили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-из-вий по-из-вий-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-из-вит
непълен член по-из-ви-тия
пълен член по-из-ви-ти-ят
женски род по-из-ви-та
членувано по-из-ви-та-та
среден род по-из-ви-то
членувано по-из-ви-то-то
множествено число по-из-ви-ти
членувано по-из-ви-ти-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-вил
непълен член по-из-ви-лия
пълен член по-из-ви-ли-ят
женски род по-из-ви-ла
членувано по-из-ви-ла-та
среден род по-из-ви-ло
членувано по-из-ви-ло-то
множествено число по-из-ви-ли
членувано по-из-ви-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-ви-ел
женски род по-из-ви-е-ла
среден род по-из-ви-е-ло
множествено число по-из-ви-е-ли