поизвило е

Речник на българския език

1. поизвило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизвило е е производна форма на поизвия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизвило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизвило е е производна форма на поизвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).