бил поизвил

Речник на българския език

1. бил поизвил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил поизвил е производна форма на поизвия (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).