поизвиел

Речник на българския език

1. поизвиел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизвиел е производна форма на поизвия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизвиел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизвиел е производна форма на поизвия (мин. деят. несв. прич. м. р.).