поизвил е

Речник на българския език

1. поизвил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизвил е е производна форма на поизвия (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизвил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизвил е е производна форма на поизвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).