поизвил

Речник на българския език

1. поизвил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизвил е производна форма на поизвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизвил — мин. деят. св. прич. м. р.

поизвил е производна форма на поизвия (мин. деят. св. прич. м. р.).