поизвил
1.
поизвил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поизвил
е производна форма
на поизвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поизвил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поизвил
е производна форма
на поизвия (мин. деят. св. прич. м. р.).