поизвило

Речник на българския език

1. поизвило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизвило е производна форма на поизвия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизвило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизвило е производна форма на поизвия (мин. деят. св. прич. ср. р.).