опустея

Речник на българския език

опустѐя непреходен глагол от свършен вид (тип 160it) редактиране

Значение

опустѐеш, мин. св. опустя̀х, мин. прич. опустя̀л, св.вж. опустявам.

Грешни изписвания (7)

  • опостеъ
  • опостея
  • опустеъ
  • упостеъ
  • упостея
  • упустеъ
  • упустея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице опус-тея опус-те-ем
2 лице опус-те-еш опус-те-е-те
3 лице опус-тее опус-те-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице опус-тях опус-тях-ме
2 лице опус-тя опус-тях-те
3 лице опус-тя опус-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице опус-те-ех опус-те-ех-ме
2 лице опус-те-е-ше опус-те-ех-те
3 лице опус-те-е-ше опус-те-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опустял съм опустяла съм опустяло съм опустели сме
2 лице опустял си опустяла си опустяло си опустели сте
3 лице опустял е опустяла е опустяло е опустели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях опустял бях опустяла бях опустяло бяхме опустели
2 лице беше опустял беше опустяла беше опустяло бяхте опустели
3 лице беше опустял беше опустяла беше опустяло бяха опустели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще опустея ще опустеем
2 лице ще опустееш ще опустеете
3 лице ще опустее ще опустеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм опустял ще съм опустяла ще съм опустяло ще сме опустели
2 лице ще си опустял ще си опустяла ще си опустяло ще сте опустели
3 лице ще е опустял ще е опустяла ще е опустяло ще са опустели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да опустея щяхме да опустеем
2 лице щеше да опустееш щяхте да опустеете
3 лице щеше да опустее щяха да опустеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм опустял щях да съм опустяла щях да съм опустяло щяхме да сме опустели
2 лице щеше да си опустял щеше да си опустяла щеше да си опустяло щяхте да сте опустели
3 лице щеше да е опустял щеше да е опустяла щеше да е опустяло щяха да са опустели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опустеел съм опустеела съм опустеело съм опустеели сме
2 лице опустеел си опустеела си опустеело си опустеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опустял съм опустяла съм опустяло съм опустели сме
2 лице опустял си опустяла си опустяло си опустели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм опустял била съм опустяла било съм опустяло били сме опустели
2 лице бил си опустял била си опустяла било си опустяло били сте опустели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да опустея щяла съм да опустея щяло съм да опустея щели сме да опустеем
2 лице щял си да опустееш щяла си да опустееш щяло си да опустееш щели сте да опустеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм опустял щяла съм да съм опустяла щяло съм да съм опустяло щели сме да сме опустели
2 лице щял си да си опустял щяла си да си опустяла щяло си да си опустяло щели сте да сте опустели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих опустял бих опустяла бих опустяло бихме опустели
2 лице би опустял би опустяла би опустяло бихте опустели
3 лице би опустял би опустяла би опустяло биха опустели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
опус-тей опус-тей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род опус-тял
непълен член опус-те-лия
пълен член опус-те-ли-ят
женски род опус-тя-ла
членувано опус-тя-ла-та
среден род опус-тя-ло
членувано опус-тя-ло-то
множествено число опус-те-ли
членувано опус-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род опус-те-ел
женски род опус-те-е-ла
среден род опус-те-е-ло
множествено число опус-те-е-ли