опустя

Речник на българския език

1. опустя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

опустя е производна форма на опустея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. опустя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

опустя е производна форма на опустея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).