щял е да опустее

Речник на българския език

1. щял е да опустее — преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да опустее е производна форма на опустея (преизк. накл., бъд. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).