опустеела

Речник на българския език

1. опустеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опустеела е производна форма на опустея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опустеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

опустеела е производна форма на опустея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).