опустеели

Речник на българския език

1. опустеели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

опустеели е производна форма на опустея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. опустеели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

опустеели е производна форма на опустея (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).