опустяла

Речник на българския език

1. опустяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

опустяла е производна форма на опустея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. опустяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

опустяла е производна форма на опустея (мин. деят. св. прич. ж. р.).