опустявам

Речник на българския език

опустя̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

опустя̀ваш, несв. и опустѐя, св. Ставам пуст. Къщата им опустя, след като се преселиха в града.

Грешни изписвания (7)

  • опостявам
  • опостявъм
  • опустявъм
  • упостявам
  • упостявъм
  • упустявам
  • упустявъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице опус-тя-вам опус-тя-ва-ме
2 лице опус-тя-ваш опус-тя-ва-те
3 лице опус-тя-ва опус-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице опус-тя-вах опус-тя-вах-ме
2 лице опус-тя-ва опус-тя-вах-те
3 лице опус-тя-ва опус-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице опус-тя-вах опус-тя-вах-ме
2 лице опус-тя-ва-ше опус-тя-вах-те
3 лице опус-тя-ва-ше опус-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опустявал съм опустявала съм опустявало съм опустявали сме
2 лице опустявал си опустявала си опустявало си опустявали сте
3 лице опустявал е опустявала е опустявало е опустявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях опустявал бях опустявала бях опустявало бяхме опустявали
2 лице беше опустявал беше опустявала беше опустявало бяхте опустявали
3 лице беше опустявал беше опустявала беше опустявало бяха опустявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще опустявам ще опустяваме
2 лице ще опустяваш ще опустявате
3 лице ще опустява ще опустяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм опустявал ще съм опустявала ще съм опустявало ще сме опустявали
2 лице ще си опустявал ще си опустявала ще си опустявало ще сте опустявали
3 лице ще е опустявал ще е опустявала ще е опустявало ще са опустявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да опустявам щяхме да опустяваме
2 лице щеше да опустяваш щяхте да опустявате
3 лице щеше да опустява щяха да опустяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм опустявал щях да съм опустявала щях да съм опустявало щяхме да сме опустявали
2 лице щеше да си опустявал щеше да си опустявала щеше да си опустявало щяхте да сте опустявали
3 лице щеше да е опустявал щеше да е опустявала щеше да е опустявало щяха да са опустявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опустявал съм опустявала съм опустявало съм опустявали сме
2 лице опустявал си опустявала си опустявало си опустявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице опустявал съм опустявала съм опустявало съм опустявали сме
2 лице опустявал си опустявала си опустявало си опустявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм опустявал била съм опустявала било съм опустявало били сме опустявали
2 лице бил си опустявал била си опустявала било си опустявало били сте опустявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да опустявам щяла съм да опустявам щяло съм да опустявам щели сме да опустяваме
2 лице щял си да опустяваш щяла си да опустяваш щяло си да опустяваш щели сте да опустявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм опустявал щяла съм да съм опустявала щяло съм да съм опустявало щели сме да сме опустявали
2 лице щял си да си опустявал щяла си да си опустявала щяло си да си опустявало щели сте да сте опустявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих опустявал бих опустявала бих опустявало бихме опустявали
2 лице би опустявал би опустявала би опустявало бихте опустявали
3 лице би опустявал би опустявала би опустявало биха опустявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
опус-тя-вай опус-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род опус-тя-вал
непълен член опус-тя-ва-лия
пълен член опус-тя-ва-ли-ят
женски род опус-тя-ва-ла
членувано опус-тя-ва-ла-та
среден род опус-тя-ва-ло
членувано опус-тя-ва-ло-то
множествено число опус-тя-ва-ли
членувано опус-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род опус-тя-вал
женски род опус-тя-ва-ла
среден род опус-тя-ва-ло
множествено число опус-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род опус-тя-ващ
непълен член опус-тя-ва-щия
пълен член опус-тя-ва-щи-ят
женски род опус-тя-ва-ща
членувано опус-тя-ва-ща-та
среден род опус-тя-ва-що
членувано опус-тя-ва-що-то
множествено число опус-тя-ва-щи
членувано опус-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

опус-тя-вай-ки