обкова

Речник на българския език

1. обкова̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

обковѐш, мин. св. обкова̀х, мин. прич. обкова̀л, св.вж. обковавам.

Грешни изписвания (7)

  • обковъ
  • обкува
  • обкувъ
  • убкова
  • убковъ
  • убкува
  • убкувъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-ко-ва
членувано об-ко-ва-та
мн.ч. об-ко-ви
членувано об-ко-ви-те
звателна форма

2. обкова̀ преходен глагол от свършен вид (тип 151tt) редактиране

Значение

обковѐш, мин. св. обкова̀х, мин. прич. обкова̀л, св.вж. обковавам.

Грешни изписвания (7)

  • обковъ
  • обкува
  • обкувъ
  • убкова
  • убковъ
  • убкува
  • убкувъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице об-ко-ва об-ко-вем
2 лице об-ко-веш об-ко-ве-те
3 лице об-ко-ве об-ко-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице об-ко-вах об-ко-вах-ме
2 лице об-ко-ва об-ко-вах-те
3 лице об-ко-ва об-ко-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице об-ко-вях об-ко-вях-ме
2 лице об-ко-ве-ше об-ко-вях-те
3 лице об-ко-ве-ше об-ко-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обковал съм обковала съм обковало съм обковали сме
2 лице обковал си обковала си обковало си обковали сте
3 лице обковал е обковала е обковало е обковали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обковал бях обковала бях обковало бяхме обковали
2 лице беше обковал беше обковала беше обковало бяхте обковали
3 лице беше обковал беше обковала беше обковало бяха обковали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обкова ще обковем
2 лице ще обковеш ще обковете
3 лице ще обкове ще обковат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обковал ще съм обковала ще съм обковало ще сме обковали
2 лице ще си обковал ще си обковала ще си обковало ще сте обковали
3 лице ще е обковал ще е обковала ще е обковало ще са обковали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обкова щяхме да обковем
2 лице щеше да обковеш щяхте да обковете
3 лице щеше да обкове щяха да обковат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обковал щях да съм обковала щях да съм обковало щяхме да сме обковали
2 лице щеше да си обковал щеше да си обковала щеше да си обковало щяхте да сте обковали
3 лице щеше да е обковал щеше да е обковала щеше да е обковало щяха да са обковали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обковял съм обковяла съм обковяло съм обковели сме
2 лице обковял си обковяла си обковяло си обковели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обковал съм обковала съм обковало съм обковали сме
2 лице обковал си обковала си обковало си обковали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обковал била съм обковала било съм обковало били сме обковали
2 лице бил си обковал била си обковала било си обковало били сте обковали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обкова щяла съм да обкова щяло съм да обкова щели сме да обковем
2 лице щял си да обковеш щяла си да обковеш щяло си да обковеш щели сте да обковете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обковал щяла съм да съм обковала щяло съм да съм обковало щели сме да сме обковали
2 лице щял си да си обковал щяла си да си обковала щяло си да си обковало щели сте да сте обковали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обковал бих обковала бих обковало бихме обковали
2 лице би обковал би обковала би обковало бихте обковали
3 лице би обковал би обковала би обковало биха обковали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
об-ко-ви об-ко-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род об-ко-ван
непълен член об-ко-ва-ния
пълен член об-ко-ва-ни-ят
женски род об-ко-ва-на
членувано об-ко-ва-на-та
среден род об-ко-ва-но
членувано об-ко-ва-но-то
множествено число об-ко-ва-ни
членувано об-ко-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-ко-вал
непълен член об-ко-ва-лия
пълен член об-ко-ва-ли-ят
женски род об-ко-ва-ла
членувано об-ко-ва-ла-та
среден род об-ко-ва-ло
членувано об-ко-ва-ло-то
множествено число об-ко-ва-ли
членувано об-ко-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-ко-вял
женски род об-ко-вя-ла
среден род об-ко-вя-ло
множествено число об-ко-ве-ли

3. обкова — ед. ч. непълен член

обкова е производна форма на обков (ед. ч. непълен член).

4. обкова — бройна форма

обкова е производна форма на обков (бройна форма).