обковал

Речник на българския език

1. обковал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

обковал е производна форма на обкова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. обковал — мин. деят. св. прич. м. р.

обковал е производна форма на обкова (мин. деят. св. прич. м. р.).