обковала

Речник на българския език

1. обковала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обковала е производна форма на обкова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обковала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обковала е производна форма на обкова (мин. деят. св. прич. ж. р.).