обковяло

Речник на българския език

1. обковяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

обковяло е производна форма на обкова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. обковяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

обковяло е производна форма на обкова (мин. деят. несв. прич. ср. р.).