обковяла

Речник на българския език

1. обковяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обковяла е производна форма на обкова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обковяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

обковяла е производна форма на обкова (мин. деят. несв. прич. ж. р.).