обковели

Речник на българския език

1. обковели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

обковели е производна форма на обкова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. обковели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

обковели е производна форма на обкова (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).