нотация

Речник на българския език

нота̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (11)

  • нотацеа
  • нотацеъ
  • нотацея
  • нотациа
  • нотациъ
  • нутацеа
  • нутацеъ
  • нутацея
  • нутациа
  • нутациъ
  • нутация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. но-та-ция
членувано но-та-ци-я-та
мн.ч. но-та-ции
членувано но-та-ци-и-те
звателна форма