нечестив

Речник на българския език

нечестѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

нечестѝва, нечестѝво, мн. нечестѝви, прил.
1. Непочтен.
2. Грешен, порочен.
същ. нечестѝвост, нечестивостта̀, ж.Нечестивия. Дяволът.

Грешни изписвания (7)

  • нечистив
  • ничестив
  • ничистив
  • нечестиф
  • нечистиф
  • ничестиф
  • ничистиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-чес-тив
непълен член не-чес-ти-вия
пълен член не-чес-ти-ви-ят
ж. р. не-чес-ти-ва
членувано не-чес-ти-ва-та
ср. р. не-чес-ти-во
членувано не-чес-ти-во-то
мн. ч. не-чес-ти-ви
членувано не-чес-ти-ви-те