неверующ

Речник на българския език

неверующ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • неверуюшт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. не-ве-ру-ющ
непълен член не-ве-ру-ю-щия
пълен член не-ве-ру-ю-щи-ят
ж. р. не-ве-ру-ю-ща
членувано не-ве-ру-ю-ща-та
ср. р. не-ве-ру-ю-що
членувано не-ве-ру-ю-що-то
мн. ч. не-ве-ру-ю-щи
членувано не-ве-ру-ю-щи-те