езичник

Речник на българския език

езѝчник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. езѝчници, м. Последовател на езичеството; идолопоклонник.

Грешни изписвания (3)

  • езичнек
  • изичнек
  • изичник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. езич-ник
непълен член езич-ни-ка
пълен член езич-ни-кът
мн.ч. езич-ни-ци
членувано езич-ни-ци-те
бройна форма езич-ни-ци
звателна форма езич-ни-ко