надоя

Речник на българския език

1. надоя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 175tt) редактиране

Значение

надоѝш, мин. св. надоѝх, мин. прич. надоѝл, св.вж. надоявам.

Грешни изписвания (8)

  • надойа
  • надойъ
  • надуйа
  • надуйъ
  • нъдойа
  • нъдойъ
  • нъдуйа
  • нъдуйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-доя на-до-им
2 лице на-до-иш на-до-и-те
3 лице на-дои на-до-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-до-их на-до-их-ме
2 лице на-дои на-до-их-те
3 лице на-дои на-до-и-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-до-ях на-до-ях-ме
2 лице на-до-е-ше на-до-ях-те
3 лице на-до-е-ше на-до-я-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице надоил съм надоила съм надоило съм надоили сме
2 лице надоил си надоила си надоило си надоили сте
3 лице надоил е надоила е надоило е надоили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях надоил бях надоила бях надоило бяхме надоили
2 лице беше надоил беше надоила беше надоило бяхте надоили
3 лице беше надоил беше надоила беше надоило бяха надоили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще надоя ще надоим
2 лице ще надоиш ще надоите
3 лице ще надои ще надоят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм надоил ще съм надоила ще съм надоило ще сме надоили
2 лице ще си надоил ще си надоила ще си надоило ще сте надоили
3 лице ще е надоил ще е надоила ще е надоило ще са надоили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да надоя щяхме да надоим
2 лице щеше да надоиш щяхте да надоите
3 лице щеше да надои щяха да надоят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм надоил щях да съм надоила щях да съм надоило щяхме да сме надоили
2 лице щеше да си надоил щеше да си надоила щеше да си надоило щяхте да сте надоили
3 лице щеше да е надоил щеше да е надоила щеше да е надоило щяха да са надоили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице надоял съм надояла съм надояло съм надоели сме
2 лице надоял си надояла си надояло си надоели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице надоил съм надоила съм надоило съм надоили сме
2 лице надоил си надоила си надоило си надоили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм надоил била съм надоила било съм надоило били сме надоили
2 лице бил си надоил била си надоила било си надоило били сте надоили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да надоя щяла съм да надоя щяло съм да надоя щели сме да надоим
2 лице щял си да надоиш щяла си да надоиш щяло си да надоиш щели сте да надоите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм надоил щяла съм да съм надоила щяло съм да съм надоило щели сме да сме надоили
2 лице щял си да си надоил щяла си да си надоила щяло си да си надоило щели сте да сте надоили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих надоил бих надоила бих надоило бихме надоили
2 лице би надоил би надоила би надоило бихте надоили
3 лице би надоил би надоила би надоило биха надоили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-дой на-дой-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-до-ен
непълен член на-до-е-ния
пълен член на-до-е-ни-ят
женски род на-до-е-на
членувано на-до-е-на-та
среден род на-до-е-но
членувано на-до-е-но-то
множествено число на-до-е-ни
членувано на-до-е-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-до-ил
непълен член на-до-и-лия
пълен член на-до-и-ли-ят
женски род на-до-и-ла
членувано на-до-и-ла-та
среден род на-до-и-ло
членувано на-до-и-ло-то
множествено число на-до-и-ли
членувано на-до-и-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-до-ял
женски род на-до-я-ла
среден род на-до-я-ло
множествено число на-до-е-ли

2. надоя — ед. ч. непълен член

надоя е производна форма на надой (ед. ч. непълен член).

3. надоя — бройна форма

надоя е производна форма на надой (бройна форма).