надоил е

Речник на българския език

1. надоил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надоил е е производна форма на надоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. надоил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

надоил е е производна форма на надоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).