надой

Речник на българския език

1. надо̀й — съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

надо̀ят, надо̀я, мн. надо̀и, (два) надо̀я, м. Количеството надоено мляко. Среден годишен надой от крава.

Грешни изписвания (1)

  • нъдой

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-дой
непълен член на-доя
пълен член на-до-ят
мн.ч. на-дои
членувано на-до-и-те
бройна форма на-доя
звателна форма —

2. надой — повелително наклонение, ед. ч.

надой е производна форма на надоя (повелително наклонение, ед. ч.).

Връзки