надоило е

Речник на българския език

1. надоило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надоило е е производна форма на надоя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. надоило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

надоило е е производна форма на надоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).