надоила

Речник на българския език

1. надоила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

надоила е производна форма на надоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. надоила — мин. деят. св. прич. ж. р.

надоила е производна форма на надоя (мин. деят. св. прич. ж. р.).