надоили

Речник на българския език

1. надоили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

надоили е производна форма на надоя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. надоили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

надоили е производна форма на надоя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).