маскара

Речник на българския език

маскара̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. маскарѝ, м. и ж. Разг. Човек, който предизвиква подигравки; безобразник, безсрамник.

Грешни изписвания (7)

  • маскаръ
  • маскъра
  • маскъръ
  • мъскара
  • мъскаръ
  • мъскъра
  • мъскъръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мас-ка-ра
членувано мас-ка-ра-та
мн.ч. мас-ка-ри
членувано мас-ка-ри-те
звателна форма