циник

Речник на българския език

цинѝк — съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. цинѝци, м.
1. ист. Привърженик на древногръцко учение, проповядващо презрение към земните блага.
2. Циничен човек.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • ценик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ци-ник
непълен член ци-ни-ка
пълен член ци-ни-кът
мн.ч. ци-ни-ци
членувано ци-ни-ци-те
бройна форма ци-ни-ци
звателна форма ци-ни-ко

Връзки