карикату̀ра
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. карикату̀ри, ж.
1. Рисунка с комично или сатирично изобразяване на нещо. Правя карикатура. Рисувам карикатури.
2. В литературата и изкуството — комично или сатирично представяне. Героят е карикатура на министър.
3. Прен. Смешно и жалко подобие, нещо изкривено, изопачено. С тия дрехи се е направила на карикатура. Това е карикатура на литература.
прил. карикату̀рен, карикату̀рна, карикату̀рно, мн. карикату̀рни. Карикатурен стил.
1. Рисунка с комично или сатирично изобразяване на нещо. Правя карикатура. Рисувам карикатури.
2. В литературата и изкуството — комично или сатирично представяне. Героят е карикатура на министър.
3. Прен. Смешно и жалко подобие, нещо изкривено, изопачено. С тия дрехи се е направила на карикатура. Това е карикатура на литература.
прил. карикату̀рен, карикату̀рна, карикату̀рно, мн. карикату̀рни. Карикатурен стил.
Грешни изписвания (15)
- карекатура
- карекатуръ
- карекътура
- карекътуръ
- карикатуръ
- карикътура
- карикътуръ
- кърекатура
- кърекатуръ
- кърекътура
- кърекътуръ
- кърикатура
- кърикатуръ
- кърикътура
- кърикътуръ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ка-ри-ка-ту-ра | |
|---|---|---|
| членувано | ка-ри-ка-ту-ра-та | |
| мн.ч. | ка-ри-ка-ту-ри | |
| членувано | ка-ри-ка-ту-ри-те | |
| звателна форма | — | |