карикатурен

Речник на българския език

1. карикату̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • карекатурен
  • карекатурин
  • карекътурен
  • карекътурин
  • карикатурин
  • карикътурен
  • карикътурин
  • кърекатурен
  • кърекатурин
  • кърекътурен
  • кърекътурин
  • кърикатурен
  • кърикатурин
  • кърикътурен
  • кърикътурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ка-ри-ка-ту-рен
непълен член ка-ри-ка-тур-ния
пълен член ка-ри-ка-тур-ни-ят
ж. р. ка-ри-ка-тур-на
членувано ка-ри-ка-тур-на-та
ср. р. ка-ри-ка-тур-но
членувано ка-ри-ка-тур-но-то
мн. ч. ка-ри-ка-тур-ни
членувано ка-ри-ка-тур-ни-те

2. карикатурен — мин. страд. прич. м. р.

карикатурен е производна форма на карикатуря (мин. страд. прич. м. р.).