капитулация

Речник на българския език

капитула̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Капитулиране.
2. Договорът за капитулиране между воюващи. Подписвам капитулация.

Грешни изписвания (47)

  • капетолацеа
  • капетолацеъ
  • капетолацея
  • капетолациа
  • капетолациъ
  • капетолация
  • капетулацеа
  • капетулацеъ
  • капетулацея
  • капетулациа
  • капетулациъ
  • капетулация
  • капитолацеа
  • капитолацеъ
  • капитолацея
  • капитолациа
  • капитолациъ
  • капитолация
  • капитулацеа
  • капитулацеъ
  • капитулацея
  • капитулациа
  • капитулациъ
  • къпетолацеа
  • къпетолацеъ
  • къпетолацея
  • къпетолациа
  • къпетолациъ
  • къпетолация
  • къпетулацеа
  • къпетулацеъ
  • къпетулацея
  • къпетулациа
  • къпетулациъ
  • къпетулация
  • къпитолацеа
  • къпитолацеъ
  • къпитолацея
  • къпитолациа
  • къпитолациъ
  • къпитолация
  • къпитулацеа
  • къпитулацеъ
  • къпитулацея
  • къпитулациа
  • къпитулациъ
  • къпитулация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-пи-ту-ла-ция
членувано ка-пи-ту-ла-ци-я-та
мн.ч. ка-пи-ту-ла-ции
членувано ка-пи-ту-ла-ци-и-те
звателна форма