изумея

Речник на българския език

изумѐя непреходен глагол от свършен вид (тип 160it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • изомея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице изу-мея изу-ме-ем
2 лице изу-ме-еш изу-ме-е-те
3 лице изу-мее изу-ме-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице изу-мях изу-мях-ме
2 лице изу-мя изу-мях-те
3 лице изу-мя изу-мя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице изу-ме-ех изу-ме-ех-ме
2 лице изу-ме-е-ше изу-ме-ех-те
3 лице изу-ме-е-ше изу-ме-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изумял съм изумяла съм изумяло съм изумели сме
2 лице изумял си изумяла си изумяло си изумели сте
3 лице изумял е изумяла е изумяло е изумели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изумял бях изумяла бях изумяло бяхме изумели
2 лице беше изумял беше изумяла беше изумяло бяхте изумели
3 лице беше изумял беше изумяла беше изумяло бяха изумели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изумея ще изумеем
2 лице ще изумееш ще изумеете
3 лице ще изумее ще изумеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изумял ще съм изумяла ще съм изумяло ще сме изумели
2 лице ще си изумял ще си изумяла ще си изумяло ще сте изумели
3 лице ще е изумял ще е изумяла ще е изумяло ще са изумели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изумея щяхме да изумеем
2 лице щеше да изумееш щяхте да изумеете
3 лице щеше да изумее щяха да изумеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изумял щях да съм изумяла щях да съм изумяло щяхме да сме изумели
2 лице щеше да си изумял щеше да си изумяла щеше да си изумяло щяхте да сте изумели
3 лице щеше да е изумял щеше да е изумяла щеше да е изумяло щяха да са изумели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изумеел съм изумеела съм изумеело съм изумеели сме
2 лице изумеел си изумеела си изумеело си изумеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изумял съм изумяла съм изумяло съм изумели сме
2 лице изумял си изумяла си изумяло си изумели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изумял била съм изумяла било съм изумяло били сме изумели
2 лице бил си изумял била си изумяла било си изумяло били сте изумели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изумея щяла съм да изумея щяло съм да изумея щели сме да изумеем
2 лице щял си да изумееш щяла си да изумееш щяло си да изумееш щели сте да изумеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изумял щяла съм да съм изумяла щяло съм да съм изумяло щели сме да сме изумели
2 лице щял си да си изумял щяла си да си изумяла щяло си да си изумяло щели сте да сте изумели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изумял бих изумяла бих изумяло бихме изумели
2 лице би изумял би изумяла би изумяло бихте изумели
3 лице би изумял би изумяла би изумяло биха изумели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изу-мей изу-мей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род изу-мял
непълен член изу-ме-лия
пълен член изу-ме-ли-ят
женски род изу-мя-ла
членувано изу-мя-ла-та
среден род изу-мя-ло
членувано изу-мя-ло-то
множествено число изу-ме-ли
членувано изу-ме-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род изу-ме-ел
женски род изу-ме-е-ла
среден род изу-ме-е-ло
множествено число изу-ме-е-ли