щяло съм да съм изумяло

Речник на българския език

1. щяло съм да съм изумяло — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

щяло съм да съм изумяло е производна форма на изумея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).