изумеел

Речник на българския език

1. изумеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изумеел е производна форма на изумея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изумеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изумеел е производна форма на изумея (мин. деят. несв. прич. м. р.).