изумеела

Речник на българския език

1. изумеела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изумеела е производна форма на изумея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изумеела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изумеела е производна форма на изумея (мин. деят. несв. прич. ж. р.).