изумяха

Речник на българския език

1. изумяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изумяха е производна форма на изумя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изумяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изумяха е производна форма на изумея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).