щял съм да съм изумял

Речник на българския език

1. щял съм да съм изумял — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм изумял е производна форма на изумея (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).