изумял е

Речник на българския език

1. изумял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изумял е е производна форма на изумя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изумял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изумял е е производна форма на изумея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изумял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изумял е е производна форма на изумея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).