изоблича

Речник на българския език

изоблича̀ преходен глагол от свършен вид (тип 176att) редактиране

Значение

изобличѝш, мин. св. изобличѝх, мин. прич. изобличѝл, св.вж. изобличавам.

Грешни изписвания (15)

  • езоблеча
  • езоблечъ
  • езоблича
  • езобличъ
  • езублеча
  • езублечъ
  • езублича
  • езубличъ
  • изоблеча
  • изоблечъ
  • изобличъ
  • изублеча
  • изублечъ
  • изублича
  • изубличъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице изоб-ли-ча изоб-ли-чим
2 лице изоб-ли-чиш изоб-ли-чи-те
3 лице изоб-ли-чи изоб-ли-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице изоб-ли-чих изоб-ли-чих-ме
2 лице изоб-ли-чи изоб-ли-чих-те
3 лице изоб-ли-чи изоб-ли-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице изоб-ли-чах изоб-ли-чах-ме
2 лице изоб-ли-че-ше изоб-ли-чах-те
3 лице изоб-ли-че-ше изоб-ли-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изобличил съм изобличила съм изобличило съм изобличили сме
2 лице изобличил си изобличила си изобличило си изобличили сте
3 лице изобличил е изобличила е изобличило е изобличили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изобличил бях изобличила бях изобличило бяхме изобличили
2 лице беше изобличил беше изобличила беше изобличило бяхте изобличили
3 лице беше изобличил беше изобличила беше изобличило бяха изобличили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изоблича ще изобличим
2 лице ще изобличиш ще изобличите
3 лице ще изобличи ще изобличат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изобличил ще съм изобличила ще съм изобличило ще сме изобличили
2 лице ще си изобличил ще си изобличила ще си изобличило ще сте изобличили
3 лице ще е изобличил ще е изобличила ще е изобличило ще са изобличили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изоблича щяхме да изобличим
2 лице щеше да изобличиш щяхте да изобличите
3 лице щеше да изобличи щяха да изобличат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изобличил щях да съм изобличила щях да съм изобличило щяхме да сме изобличили
2 лице щеше да си изобличил щеше да си изобличила щеше да си изобличило щяхте да сте изобличили
3 лице щеше да е изобличил щеше да е изобличила щеше да е изобличило щяха да са изобличили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изобличал съм изобличала съм изобличало съм изобличали сме
2 лице изобличал си изобличала си изобличало си изобличали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изобличил съм изобличила съм изобличило съм изобличили сме
2 лице изобличил си изобличила си изобличило си изобличили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изобличил била съм изобличила било съм изобличило били сме изобличили
2 лице бил си изобличил била си изобличила било си изобличило били сте изобличили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изоблича щяла съм да изоблича щяло съм да изоблича щели сме да изобличим
2 лице щял си да изобличиш щяла си да изобличиш щяло си да изобличиш щели сте да изобличите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изобличил щяла съм да съм изобличила щяло съм да съм изобличило щели сме да сме изобличили
2 лице щял си да си изобличил щяла си да си изобличила щяло си да си изобличило щели сте да сте изобличили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изобличил бих изобличила бих изобличило бихме изобличили
2 лице би изобличил би изобличила би изобличило бихте изобличили
3 лице би изобличил би изобличила би изобличило биха изобличили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
изоб-ли-чи изоб-ли-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род изоб-ли-чен
непълен член изоб-ли-че-ния
пълен член изоб-ли-че-ни-ят
женски род изоб-ли-че-на
членувано изоб-ли-че-на-та
среден род изоб-ли-че-но
членувано изоб-ли-че-но-то
множествено число изоб-ли-че-ни
членувано изоб-ли-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род изоб-ли-чил
непълен член изоб-ли-чи-лия
пълен член изоб-ли-чи-ли-ят
женски род изоб-ли-чи-ла
членувано изоб-ли-чи-ла-та
среден род изоб-ли-чи-ло
членувано изоб-ли-чи-ло-то
множествено число изоб-ли-чи-ли
членувано изоб-ли-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род изоб-ли-чал
женски род изоб-ли-ча-ла
среден род изоб-ли-ча-ло
множествено число изоб-ли-ча-ли