изобличило си

Речник на българския език

1. изобличило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изобличило си е производна форма на изоблича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. изобличило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

изобличило си е производна форма на изоблича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).