изобличала

Речник на българския език

1. изобличала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изобличала е производна форма на изоблича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изобличала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изобличала е производна форма на изоблича (мин. деят. несв. прич. ж. р.).