било съм изобличило

Речник на българския език

1. било съм изобличило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм изобличило е производна форма на изоблича (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).