щял съм да съм изобличил

Речник на българския език

1. щял съм да съм изобличил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм изобличил е производна форма на изоблича (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).