изобличи

Речник на българския език

1. изобличи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изобличи е производна форма на изоблича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изобличи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изобличи е производна форма на изоблича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изобличи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изобличи е производна форма на изоблича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изобличи — повелително наклонение, ед. ч.

изобличи е производна форма на изоблича (повелително наклонение, ед. ч.).