изобличил си

Речник на българския език

1. изобличил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изобличил си е производна форма на изоблича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изобличил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изобличил си е производна форма на изоблича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).