измяуча

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	из-мя-у-ча	из-мя-у-чим
2 лице	из-мя-у-чиш	из-мя-у-чи-те
3 лице	из-мя-у-чи	из-мя-у-чат

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-мя-у-чих	из-мя-у-чих-ме
2 лице	из-мя-у-чи	из-мя-у-чих-те
3 лице	из-мя-у-чи	из-мя-у-чи-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	из-мя-у-чех	из-мя-у-чех-ме
2 лице	из-мя-у-че-ше	из-мя-у-чех-те
3 лице	из-мя-у-че-ше	из-мя-у-че-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	измяучил съм	измяучила съм	измяучило съм	измяучили сме
2 лице	измяучил си	измяучила си	измяучило си	измяучили сте
3 лице	измяучил е	измяучила е	измяучило е	измяучили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях измяучил	бях измяучила	бях измяучило	бяхме измяучили
2 лице	беше измяучил	беше измяучила	беше измяучило	бяхте измяучили
3 лице	беше измяучил	беше измяучила	беше измяучило	бяха измяучили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще измяуча	ще измяучим
2 лице	ще измяучиш	ще измяучите
3 лице	ще измяучи	ще измяучат

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм измяучил	ще съм измяучила	ще съм измяучило	ще сме измяучили
2 лице	ще си измяучил	ще си измяучила	ще си измяучило	ще сте измяучили
3 лице	ще е измяучил	ще е измяучила	ще е измяучило	ще са измяучили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да измяуча	щяхме да измяучим
2 лице	щеше да измяучиш	щяхте да измяучите
3 лице	щеше да измяучи	щяха да измяучат

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм измяучил	щях да съм измяучила	щях да съм измяучило	щяхме да сме измяучили
2 лице	щеше да си измяучил	щеше да си измяучила	щеше да си измяучило	щяхте да сте измяучили
3 лице	щеше да е измяучил	щеше да е измяучила	щеше да е измяучило	щяха да са измяучили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	измяучел съм	измяучела съм	измяучело съм	измяучели сме
2 лице	измяучел си	измяучела си	измяучело си	измяучели сте
3 лице	из-мя-у-чел измяучел е	из-мя-у-че-ла измяучела е	из-мя-у-че-ло измяучело е	из-мя-у-че-ли измяучели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	измяучил съм	измяучила съм	измяучило съм	измяучили сме
2 лице	измяучил си	измяучила си	измяучило си	измяучили сте
3 лице	из-мя-у-чил измяучил е	из-мя-у-чи-ла измяучила е	из-мя-у-чи-ло измяучило е	из-мя-у-чи-ли измяучили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм измяучил	била съм измяучила	било съм измяучило	били сме измяучили
2 лице	бил си измяучил	била си измяучила	било си измяучило	били сте измяучили
3 лице	бил измяучил бил е измяучил	била измяучила била е измяучила	било измяучило било е измяучило	били измяучили били са измяучили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да измяуча	щяла съм да измяуча	щяло съм да измяуча	щели сме да измяучим
2 лице	щял си да измяучиш	щяла си да измяучиш	щяло си да измяучиш	щели сте да измяучите
3 лице	щял да измяучи щял е да измяучи	щяла да измяучи щяла е да измяучи	щяло да измяучи щяло е да измяучи	щели да измяучат щели са да измяучат

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм измяучил	щяла съм да съм измяучила	щяло съм да съм измяучило	щели сме да сме измяучили
2 лице	щял си да си измяучил	щяла си да си измяучила	щяло си да си измяучило	щели сте да сте измяучили
3 лице	щял да е измяучил щял е да е измяучил	щяла да е измяучила щяла е да е измяучила	щяло да е измяучило щяло е да е измяучило	щели да са измяучили щели са да са измяучили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих измяучил	бих измяучила	бих измяучило	бихме измяучили
2 лице	би измяучил	би измяучила	би измяучило	бихте измяучили
3 лице	би измяучил	би измяучила	би измяучило	биха измяучили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
из-мя-у-чи	из-мя-у-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		из-мя-у-чил
		непълен член	из-мя-у-чи-лия
		пълен член	из-мя-у-чи-ли-ят
	женски род		из-мя-у-чи-ла
		членувано	из-мя-у-чи-ла-та
	среден род		из-мя-у-чи-ло
		членувано	из-мя-у-чи-ло-то
множествено число			из-мя-у-чи-ли
		членувано	из-мя-у-чи-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	из-мя-у-чел
	женски род	из-мя-у-че-ла
	среден род	из-мя-у-че-ло
множествено число		из-мя-у-че-ли